България – част от ЕС или от Третия свят?

В хватката на 22-годишното брутално разграбване на държавата – лъгани, ограбвани, робуващи, потъпквани, страдащи и гладуващи, опиянени от съня на измамата и популизма…

Същият летаргичен сън, в който ни се обещаваше едно по-добро и достойно бъдеще след присъединяването ни към Евросъюза. ЕС бе морковът, българинът – магарето. Сънят си има своя край. Надеждите бяха разбити, обещанията се изпариха, вярата ни бе погребана без почести.

Същите тези „политици“, угоявали се на държавната софра в продължение на 22 години, сега ни налагат поредната измама за това как ни хвалят от САЩ и Европа. Колко добре сме се справяли, как са ни „размразили“ еврофондовете. Дават ни за пример бедстващите и фалирали гърци с пенсии в размер на 2000 евро. ГЕРБ ни строи магистрали, членове сме на ЕС и НАТО, хвалят ни, това е достатъчно. Да, българинът е най-беден в ЕС, но някой надявал ли се е, че ще живее по-добре от средностатистическия германец, французин, италианец и т.н.?

Същите тези политически паразити обаче забравят да ни разкажат как живеят хората извън рамките на ЕС. Никой няма интерес да направи съпоставка на стандарта ни на живот с този в държавите от Третия свят, просто защото кулата на илюзиите ще се срути със страшен трясък. Всичките лъжи ще бъдат изобличени, а лъжците – посочени с пръст. Некадърниците и крадците – наказани с вот от народа, а защо не дори и с революция.

Към настоящата дата минималната работна заплата в България се равнява на 138,46 евро.

Ирак, който бе изравнен със земята от „демократичните“ бомби на САЩ и все още е арена на военни действия и всекидневни терористични удари, може да се похвали с минимална работна заплата в размер на 146,91 евро. Манипулаторите на народна хранилка биха обяснили този факт с наличието на петрол в близкоизточната страна, но не биха могли да обяснят как в Ливан, където петрол няма, минималната работна заплата е 247,02 евро.

В Босна и Херцеговина, която не е член на ЕС и скоро няма да бъде, минималната работна заплата е в размер на 164,09 евро.

В Папуа Нова Гвинея, която е изключително слаборазвита страна и разчита основно на земеделието, където са заети приблизително 72 % от трудоспособните на острова, минималната работна месечна заплата възлиза на 141,70 евро.

„Икономическият гигант“ остров Вануату се радва на минимална заплата в размер на 213,70 евро. Трябва да се отбележи, че 80 % от населението на острова е заето в селскостопанския сектор, а Вануату не е офшорна зона.

Тринидад и Тобаго – 176,88 евро, Сейнт Винсент-и-Гренадин – 151,02 евро, Сейнт Китс и Невис – 387,20 евро, Антигуа и Барбуда – 337,92 евро. При цялото ми уважение към тези страни се оказва, че папуасите получават по-високи заплати от българския роб.

Гражданите на Перу и Еквадор, които са в списъка на държавите от Третия свят, получават по-високи заплати от българските трудещи се, съответно 178,04 евро в Еквадор и 151,42 евро в Перу. Всъщност минималните работни заплати в държави от Третия свят са по-високи от тези в една държава – член на ЕС и НАТО. Оказва се, че българинът е експлоатиран от бизнеса (олигарсите) в по-голяма степен…

Веднага възниква въпросът за цените на хранителните продукти и комуналните разходи в горепосочените държави спрямо България. Към 2011г. потребителските цени в Перу са 10,34 % по-ниски от тези в България, а като цяло покупателната способност на средностатистическия перуанец е с 22,36 % по-висока от тази на българина. Ако за ток, газ, вода и смет българинът харчи средно 140 лв. на месец, то за същите киловати ток, куб. м газ и вода и изхвърлена смет перуанецът харчи 73 лв. или почти наполовина.

Еквадорецът, който взема цели 40 евро повече на месец, купува литър мляко за 0,61 евро, а българинът – за 0,92 евро. Ако цената на билета за градския транспорт в европейска България е 0,50 евро, то за жителя на Еквадор този билет струва 0,20 евро и т. н.

Ние дори не влизаме в критериите за държава от Третия свят, защото и там населението живее по-добре от нас. Покупателната способност в Тунис, чийто народ се вдигна на бунт поради лошите условия на живот, беше с 11,93 % повече от тази в България!

Покупателната способност на населението в Босна и Херцеговина е с 35,56 % е по-висока от тази в България!

Покупателната способност в Чили е с 44,44% по-висока от тази в България!

Жителите на Ел Салвадор имат 10,36% по-висока покупателна способност от българските граждани!

Гражданите на Хондурас имат 82,61 % по-висока покупателна способност спрямо българите!

Иранецът – „враг на човечеството“ според САЩ, има 39,75% по-висока покупателна способност от българина!

Йорданецът, който обитава пустинята и държавата му е една от най-бедните в Близкия изток, притежава 13,67% по-висока покупателна способност от нас!

Без да е член на ЕС и НАТО, „македонецът“ има 6,92% по-висока покупателна способност от българина!

Боливиецът има 75,03% по-висока покупателна способност от българина!

В Доминиканската република покупателната способност на местните жители е с 46,84% по-висока от тази на българите!

В Малави (държава от южна Африка) е с цели 82,51% по-висока, в Мексико – 79,28% по-висока, в Пуерто Рико – 147,08% по-висока и т.н.

Стига с празни обещания, илюзии и лъжи.
Стига с популизъм и манипулиране.
Стига с медийна тъмнина и насочване на проблемите в други посоки. Стига с чуждопоклонничество и потупване по рамото.
Стига с търпението.

Нека погледнем реалността, която ни заобикаля.
Нека се събудим!
Ние не сме най-бедните само в ЕС.
Ние сме една от най-бедните нации в света.
Ние сме по-бедни от хората в повечето държави от Третия свят!

Магистралите няма да ни направят по-богати.
Кой е виновен за това?
22 години управление от СДС, БСП, ДПС, НДСВ, ГЕРБ.
Всички те ви докараха до това унизително положение.
Положение, в което живеете по-бедно от най-бедните.
Работите за жълтите стотинки на олигарсите и се покланяте на едни и същи лъжци.
Същите олигарси, които заграбиха държавното богатство – вашето богатство.
Същите лъжци, които ви лъгаха 22 години, лъгаха и крадоха.
Същите тези, които ви създаваха илюзии в продължение на 22 години и продължават да ви създават такива.
Празни обещания, без реални действия.

Кажете стига, или бъдете роби!
Кажете стига, или живейте по-зле от хората в Третия свят!
Кажете стига, както го направиха хората от Северна Африка и Близкия изток.
Кажете стига, и се борете за един по-добър живот. Стига празни обещания, стига лъжи!
СТИГА !!!
Автор: Илиан Тодоров

Крепост"Кракра"

История

Средновековната крепост Кракра е разположена в югозападната част на град Перник, на десния бряг на река Струма на неголямо скалисто плато. Мястото на крепостта поради голямата си стратегическо значение е населено още от траките около V - VI в. пр. н. е. През III в. пр. н. е. е разрушено, но по - късно отново е възстановено от траките като укрепление. Смята се, че сегашната крепост е построена по времето на хан Омуртаг, когато селището влиза в пределите на българската държава и става гранична крепост. Върху развалините на старото укрепление били издигнати двойни стени, подсилени с три правоъгълни кули. Крепостната стена върви по естествените очертания на платото на хълма Кракра, широка е над 2 м. и обхваща над 4,5 ха. Главната порта е в североизточната част на крепостта, от нея започва главната улица. В нея са разположени административни, стопански, жилищни и религиозни сгради. При археологически разкопки са намерени много монети и печат на цар Петър (927 - 970 г.). В края на Х и началото на ХI в. Перник е административен център на местния воевода Кракра, описан от византийските летописци Скилица и Кедрин като: "виден болярин и владетел на града по времето на българския цар Самуил, мъж отличен във военното дело". В началото на XI в. местното население оказало решителна съпротива на византийските завоеватели. В тази борба основно място е заемал Кракра, който по това време е владеел освен Перник още 35 крепости в района на горна Струма. Пернишката крепост е била главната му крепост и с времето е придобила неговото име.
Перник влиза отново в пределите на Второто българско царство през 1204 г., крепостта продължава да има своето важно стратегическо значение като център на административна област. Създаването на османската империя и падането на България под турско робство (1396 г.) слага край на значението, което Перник има като крепост и административен център.
Легенди

През 1016 г. Кракра Пернишки удържа 88 дневна обсада и след многочислени загуби Василий ІІ е принуден да се оттегли. Легендите за онова време твърдят, че кръвта от убитите византийски войници била толкова много, че дълги години червенеела по скалите в подножието на Пернишката крепост. От там дошло и названието на местността - Кървавото.
Източник на материала:
http://www.bulgariancastles.com/bulgariancastles/bg/krepost-pernik

Заведенията в Перник (кафенца)

Тук ще публикуваме най-актуалните заведения в Перник.И така нека започнем с популярните кафенца в квартал Изток.
1.Кафе"Лого"-Безспорно едно от най-добрите места в Перник с прекрасен интериор,прекрасен персонал,прекрасно озвучение.Абе с една дума ИДЕАЛНОТО МЯСТО както за кафе,така и за бира,водчица,уиски и т.н.А забравих,и за партита също е идеалното място!Има Wi-Fi
2."Маракеш"-Отново едно чудесно място и едно от най-добрите места в Перник.Обстановката също е прекрасна,озвучението и персонала е на ниво.Подходящо както за кафета така и за партита.Има Wi-Fi
3.Кафе"Tullamore dew"-Едно добре познато място.Едно от най-старите кафета в квартала.Чудесно място с хубава релаксираща музика.Приятна обстановка.
4.YES kafe-нямам кой знае какви наблюдения,ако някой има по големи впечатления,нека ги сподели!Има Wi-Fi
5.Кафе"Антония"-непосредствено до "Tullamore dew".Отдавна не съм го посещавал,така че нямам впечатления,ако някой има да заповяда и да си изкаже мнението си.
6.Кафе"Фламинго"-отново непосредствено до "Tullamore dew"(банката).Там също отдавна не съм стъпвал,така че не мога нищо да кажа.
7.На борсата-срещу CBA.Има хубава градина с детски кът.Приятно и спокойно местенце.
8.SKY KAFE-Идеално място за биричка с чипс,лятото също е много добре,защото отвън има навес.Пък и познавам собственичката:)
Темата тепърва ще се разраства!!!!За сега толкова :)

Община Перник

ПЕРНИШКАТА ОБЩИНА е разположена в едноименната котловина, която се отличава със силно развито подножие и с преобладаващо развитие на високи тераси. Нейното дъно има хълмист характер и се отводнява от река Струма и нейния приток река Конска. От север и от изток орографската граница на котловината се очертава от южните склонове на Люлин и западните склонове на Витоша, разделени от Владайското дефиле (890 м н.в.). От запад се ограничава от съседната Брезнишка котловина посредством невисок праг - рида Усоица (780-810 м н.в.) и Голо бърдо, разсечен от Струмския пролом под местността Кракра. Благоприятният климат и обширните полупланински пасища са създали условия за населяването й още в древни времена. Резултатите от археологическите находки през последните години показват, че селищната територия на Перник е била обитавана още в праисторическо време от траките.

Гранични общини са София, Брезник, Ковачевци, Радомир.

Община Перник има площ около 477.21 кв. км, или близо 20% от Пернишка област. Около 245 кв. км са земеделските земи, което е 51.5% от общата територия на общината. Около 25% са горските площи. Висок е относителният дял на териториите, от които се добиват полезни изкопаеми - 11.7%, а 9.6% заемат населените места

ПЕРНИК е разположен на двата бряга на река Струма, в едноименната котловина между планините Витоша и Люлин и планинския рид Голо бърдо.

Наследник е на средновековния град Кракра. През IV в. пр.н.е. траките построяват тук крепост. Богати археологически находки свидетелстват за тракийско селище от късния неолит. От това време е най-богатата в централнобалканската зона керамична колекция, която се пази в Историческия музей.

Тук се съхранява и чудесна експозиция от релефи и скулптури, посветени на здравоносните божества Асклепий и Хигия, почитани в района заради наличието на много минерални извори.

Българите се възползват от укрепеното място и в пролома на Струма изграждат една от най-мощните български твърдини - Перник. За пръв път това име се споменава през IХ век. Свързва се със славянския бог Перун. В началото на ХI в. селището е непристъпна за византийците крепост, седалище на легендарния войвода Кракра Пернишки, играл важна роля по време на Първата българска държава. Днес тя е една от най-големите исторически забележителности на града.

През турското робство Перник изгубва значението си на важна крепост, защото се намира дълбоко във вътрешността на империята. По време на Освобождението е малко животновъдно село, съставено от няколко пръснати махали.

Най-новата история на Перник започва през миналия век с разработката на богатите въглищни залежи в района. Според някои учени въглищата са известни още от Х-ХI век. Преди да започне промишлената им експлоатация, местното население ги копае с кирки и лопати и пренася с каруци и колички "чернийо камък". Бързото развитие на Перник е свързано с големите доставки на въглища за столицата, предназначени за битови нужди и за железопътния транспорт. Дотогава за железниците, за речните и морските кораби се доставят въглища чак от Кардиф, Великобритания.

С построяването на първите миньорски квартали по терасите на река Струма се слага началото на рударското селище Перник, на 1 км източно от едноименното село. От 1929 г. Перник е град, а от 1958 г. - и окръжен център. Тогава достига апогея на въгледобива си. Няколко десетилетия той е енергийното сърце на България.